Преодоляване на ключовия участък – увереност чрез катерене
06/25
@Roo Smith & Noah Kane
Roo Smith & Noah Kane
Drew Bates
За Кейти Ламбърт катеренето не само ѝ даде смисъл в живота. То ѝ даде привилегията да следва страстта си. За нея беше важно да използва своя пламък като жест на взаимност, който служи на по-широката катераческа общност, и да вдъхновява жените да поемат водеща роля. „Успявах да правя това единствено благодарение на жените преди мен, които проправиха път на моето поколение, за да има то място на сцената на скалното катерене“.
Катеренето вече не е нещо непознато. То не е само за непокорни тийнейджъри или хора, които не се вписват в обществото. Вратите му са широко отворени. Със зали за катерене навсякъде хората по-лесно се запознават с този спорт. Това невинаги е било така, особено за жените. През есента на 2005 г. Стеф Дейвис става първата жена, изкачила свободно стената Салате на Ел Капитан — само 10 години след историческото свободно изкачване на маршрута Носът от Лин Хил.
Освен тези значими постижения за спорта, подвизите и успехите на жените в катеренето оставаха на заден план. В спорт, доминиран от мъже, жените си проправяха път в света на катеренето, далеч от светлините на прожекторите. Не защото бяха по-малко способни или впечатляващи, а поради недостатъчната видимост не само на постиженията на жените, но и на възможностите за спорт на открито.
За Кейти Ламбърт тези исторически постижения на жени, заедно с няколко случайни срещи по скалите на открито, разпалиха страстта ѝ. Като виждаше други жени да водят маршрути и да изкатерват едни от най-емблематичните линии в света, тя повярва, че и тя може да го направи – видя себе си на скалата. Във време преди социалните медии и масовото навлизане на интернет досегът до подобни примери беше рядък, но въздействащ.
„Най-голямата ми надежда за жените катерачки е, че катеренето може да им помогне да опознаят света и себе си. Да знаеш, че можеш да се справиш сама в екстремни, но наистина необикновени ситуации“
Бъдещето е женско. Вече не е необичайно да виждаме само жени да се катерят, да покоряват върхове заедно, непрекъснато да постигат огромен напредък и да задават стандарти в спорта както за мъжете, така и за жените. Катеренето се превърна в пространство за всички. Все повече жени, цветнокожи хора и куиър общности виждат себе си представени в този спорт. Това невероятно пространство, което всички познаваме и обичаме, се превърна във възможност всеки да го направи свой и да изгради лична любов към катеренето, независимо колко различно изглежда това в сравнение с човека до него.
С този стремителен ръст на популярността на спорта остават въпроси. Как да помогнем на всички тези нови участници да навлязат в спорта, за да практикуват катеренето безопасно? Има ли граница пред това докъде могат да стигнат жените и катеренето? Какво следва? Може и да нямаме отговори, но едно е сигурно: жените ще играят основна роля във всичко, което предстои. Те ще продължат взаимно да се подкрепят и да си помагат да се издигат чрез наставничество, партньорства, основани на взаимна подкрепа, и споделяне на истории и опит. Това е нишката, която свързва всички ни — въжето, което ни отвежда до върха.
“Само в списанията бях виждала жени да катерят на открито. Да видя със собствените си очи как жена покорява маршрут беше вдъхновяващо — почувствах, че и аз мога. Запали се огън, който още не е угаснал”
