Фрийрайд

по

действащ

вулкан

Точно така си го беше представял Шанти: бели линии върху черната земя, прорязани от ските в сюрреалистичен пейзаж. Игра на контрасти, необикновени гледки и неповторимо фрийрайд изживяване. Но за да се случи това, трябваше да изригне вулкан.

Шанти Чиполи така или иначе пътувал из Южна Италия. За своя проект ArroSKIcini италианският фрийрайдър и планински водач обикалял Апенините. „Започнахме обиколката си в подножието на Етна около края на март, като преминавахме през портокалови и лимонови горички. Тогава беше трудно да си представим, че скоро ще караме ски по заснежени склонове, покрити с черен вулканичен пясък.“

Това е рядко природно явление. На Етна се беше натрупал половин метър пресен сняг. След това вулканът се активирал и започнал да изхвърля дим и пепел. Безброй лапили — вулканични камъчета с размерите на малки камъни — се посипали върху пресния сняг, образувайки тънък черен слой. Постоянното търсене на спиращи дъха места довело до неочаквана и наистина уникална възможност: спускане със ски по действащ вулкан — Шанти Чиполи нямало да пропусне този шанс.

Когато се свърза с нас, веднага разбрахме, че просто трябва да се включим. Но какво да кажем за риска?

Малцина познават 3340-метровата Етна толкова добре, колкото Нукио Фаро. Когато водачът на туристи по вулкана научил за проекта, си помислил: „Тези хора са луди. Можеха да изберат която и да е от внушителните планини в Алпите, а са се спрели на Етна?“
Но бързо се увлякъл от идеята. „Тази година беше изключителна. Много малко туристически групи се отправяха към Етна, беше натрупал 50 см пресен сняг, а малко след това вулканът изригна. Това беше истински природен спектакъл.“
Със своите познания за най-високия действащ вулкан в Европа Нукио беше идеалният спътник на екипа. „Безопасният ни прозорец за действие беше кратък, тъй като вулканът се подготвяше за нова експлозивна фаза. Трусове, взривове, излизащи газове и посока на вятъра — всички тези сигнали трябваше постоянно да се следят по време на прехода.“

В първия ден автобус откара екипа до началната точка. Два дни по-рано на Етна беше валял сняг, преди изригването да покрие всичко с вулканични камъни. Шанти провери условията с надеждата да разбере дали по черно-бялата планина може да се кара ски.

Придвижването по подобните на пясък лапили изисква много енергия. „Наистина е изтощително да си проправяш път през този пясък. А и е много дълго и тежко да влачим цялата си екипировка до върха“, каза Шанти. Сред товара имаше гребла и лопати, с които да отстраняват камъните от снега. В противен случай триенето щеше да е прекалено голямо и щеше да е невъзможно да се кара ски по повърхността.

При първите си опити Шанти често се оказваше заседнал във вулканичните скали. За щастие, редките му падания не водеха до нищо по-сериозно от смях. Необичайните условия затрудняваха работата на екипа и подлагаха екипировката на сериозно изпитание, а отделни горещи дъждове от пепел прогаряха малки дупки в дрехите им. „Якето ми вече не е толкова водоустойчиво, колкото беше“, пошегува се Шанти.

Фрийрайдърът беше дълбоко впечатлен от пейзажа. „По време на изкачванията усещах експлозиите и вибрациите. Това ми позволи да изживея природата в цялата ѝ сила и красота. На върха ни посрещнаха спиращи дъха гледки към димящи кратери чак до Средиземно море. Никога досега не бях усещал силата на природата толкова интензивно.“

Когато екипът потегля за последен път, всички са изтощени. „Съсипани сме“, казва Шанти. „Всеки път, когато се изкачваш, това да си проправяш път през този пясък те изтощава. А до върха има 3000 метра!“ Той оглежда ските си, които са силно надраскани от острите като бръснач лапили. Смеейки се, ги вдига към камерата. „Да видим дали ще издържат до края на деня. Поне вече знаем, че стават за каране на ски по скали.“

Още един последен опит. Спиращи дъха спускания над лунен пейзаж. Стълбове дим, трусове и монохромна игра на цветовете на фона на сюрреалистичен пейзаж. Спектакулярни кадри, но преди всичко незабравимо преживяване за целия екип. „Пепелта върху снега превърна спускането със ски в нещо наистина специално“, разказва фотографът и видеографът Томас Монсорно. „Да наблюдавам как Шанти прокарва бели следи в слоя черна пепел ме накара истински да осъзная уникалността на планината. Това беше наистина неповторимо фрийрайд изживяване.“