Хайц

и

Антаматен

за

партньорството

и

риска

След повече от десетилетие състезателно и експедиционно ски спускане във високите планини, Jérémie Heitz и Sam Anthamatten знаят точно колко висока е цената на грешките. В рамките на новаторския си проект La Liste, който ги отвежда от спускания със ски по 4000-метрови върхове в Швейцария до 6000-метрови върхове в Пакистан, те се сблъскват с предизвикателни високопланински снежни покривки, спасителни акции в отдалечени диви райони на Перу и вездесъщия въпрос: Каква е границата? Разговаряхме с тях за универсалните уроци, които са научили за придвижването в планината, и за това как изпълняват ролята си на лидери в общността на скиорите, каращи в големи планини.

Колко време ви отне да изградите партньорството, което имате днес?

Жереми: Изисква доста. Вече 12 години караме ски заедно и това се случи напълно естествено. Запознахме се по време на първите си състезания около 2010 г., а след това и двамата участвахме във Freeride World Tour, пътувахме заедно и двамата сме от Швейцария… но най-важното е, че имахме еднаква представа за карането на ски извън състезанията. Това е изключително полезно, когато създаваш нещо заедно с някого, да не говорим, че той е страхотен човек за компания. Когато ми хрумна идеята за La Liste, той беше идеалният партньор. Няма много хора, с които бих могъл да направя това.

Сам: Както казва Жереми, това наистина отнема много време. Преживели сме толкова много заедно и това наистина е партньорство, което изграждаш – не можеш да го създадеш за един ден. Когато съм в планината с други хора, трябва да говоря много повече. С Жереми можем само да се погледнем и знаем какво ще бъде решението. Да знаеш, че имаш до себе си човек, който те разбира и ще подкрепи решенията ти, прави планината – която и без това е толкова непредвидима – много по-лесно и приятно място за приключения. Това е нещо наистина специално.

Как обсъждате помежду си съмненията си относно даден маршрут или проект?

Сам: Процесът е изключително ясен. Веднага щом забележиш нещо, което не ти харесва, го обсъждаш. Няма нужда да заобикаляш темата и това създава наистина страхотна, открита среда за разговор. Помага ти да вземаш правилните решения.

Жереми: Това обаче не означава, че винаги е приятно. Например при La Liste, когато реших да се обърна и да се върна по избраната линия, това беше голямо решение. Целта беше толкова мащабна и имах чувството, че ще съжалявам. Но поглеждайки назад, съмнения нямаше. Бях честен със себе си относно състоянието си в този ден. При това решение обаче се опирах на дългогодишния си опит. Мисля, че за някой по-млад би било по-трудно да стигне до същия извод. Понякога си мисля как ли щеше да бъде, ако разполагах само с почивните дни. Уважавам факта, че е по-трудно да се откажеш и да се върнеш, ако не прекарваш толкова време в планината, колкото ние. За нас е по-лесно да изчакаме условията да се подобрят.

Какви според вас са основните предупредителни сигнали или фактори за опасност в планината?

Йереми: Човешкият фактор.

Сам: Трудно е, когато сте в група от хора, които не се познават много добре и искат малко да се изтъкнат. Ако снежната обстановка е трудно предвидима и между вас кипи състезателен хъс, може да не забележите опасностите от лавини. Когато сте съсредоточени върху това да надскачате собствените си граници, може да стигнете дотам, че да не забележите, че сте на път да допуснете сериозна грешка.

Йереми: Това е нещо, за което трябва да мислим, когато снимаме и са ангажирани толкова много хора. Наистина може да е трудно да се постигне баланс.

Като стана дума за заснемането, можете ли да ни разкажете малко повече за процеса на планиране на експедиция или по-мащабен проект? 

Жереми: Ако вземем за пример La Liste в Швейцария, извършихме няколко полета, за да проверим условията по 4000-метровите върхове, които искахме да изкачим със ски, а след това внимателно проследихме слоевете сняг, по които искахме да караме. Времевият прозорец е изключително кратък и трябваше да се уверим, че условията са подходящи. Процесът е различен за хората, които излизат за два дни ски през уикенда, но независимо кои сте, щом напуснете курорта, трябва да планирате предварително. Необходимо е да проверите къде искате да се изкачвате, къде искате да карате ски... Трябва да използвате всичко, с което разполагате, за да постигнете успех и да се уверите, че действително ще можете да карате ски в този ден. Това изисква много усилия, но ние наистина харесваме този вид ски. Именно затова спряхме да се състезаваме. Когато планирате експедиция от самото начало, започвайки у дома пред компютъра, и накрая се заемете с нея и постигнете успешен резултат... това е най-доброто.

Сам: Ако говорим за La Liste в Пакистан, става дума за пет месеца планиране, за да се спуснем със ски по пет линии.

Жереми: Не им казвай това, Сами [смее се].

Сам: Но това е вярно! Това е важното — целият процес на планиране не е случаен. Не просто казахме: „Хайде да отидем в Пакистан.“ Отне ни една година да вземем решение, след като обмислихме Непал и Индия. Прекарваш много време в проучване и изследване на това какво изобщо е възможно.

Обзалагам се, че много хора предполагат, че в планината сте преизпълнени с увереност; те може би пренебрегват факта, че преценявате риска при всеки свой проект. Как според вас можем да изградим смирена нагласа в планината, като същевременно останем амбициозни?

Сам: Да бъдеш смирен всъщност означава да подхождаш критично към решенията си през целия ден. Не да критикуваш, а наистина да се вглеждаш в това, което правиш.

Жереми: Когато осъзнаваш, че не контролираш нищо, трябва да бъдеш смирен. Просто трябва да вземеш правилното решение. Може да си най-добрият скиор с всички необходими умения, но ако вземеш грешното решение, нещо ще се случи. Независимо от нивото ти, трябва да си сред хора, които имат поглед върху нещата и могат да ти дадат съвет. Важно е също да осъзнаваш, че нещо може да се случи всеки път, когато излизаш на терена.

Едно от опасните неща за нас като професионалисти е, че свикваме да правим неща, които тестват границите. Можеш да се отпуснеш и да не обръщаш толкова внимание. Например вчера със Сам катерихме ледени маршрути. Опасността не е непременно при катеренето, а когато се спускаш по въже. Ако прокараш въжето неправилно, всичко приключва. Дори да правиш нещо всеки ден, трябва да си нащрек. Това те кара да бъдеш смирен.

Това ми напомня за историята на Лин Хил, една от най-легендарните катерачки в света, която забравила да се върже с въжето. Един от деликатните въпроси за професионалистите е как да споделят историите си, без напълно да изплашат по-младото поколение, и същевременно да му дадат реалистична представа за този спорт. Какво мислите по този въпрос? 

Сам: Не искаме да казваме на следващото поколение да не прави определени неща, защото ние правехме същото, когато бяхме млади. Просто се впускахме. Но те трябва да излизат с цялата налична екипировка, за да са максимално защитени. Когато започнах да карам фрийрайд, имах стара дървена лопата, без лавинен уред…

Жереми: Чакай – на колко години си?

Сам: Днес във фрийрайда всеки би казал, че това е глупаво, но всички сме започнали отнякъде.

Жереми: Не искам и да създавам у хората впечатлението, че винаги сме карали ски в напълно безопасни условия. Но виждам по-малкия си брат, който на тази възраст разполага с много повече инструменти и ресурси, отколкото имах аз — например обучение за планински водачи и курсове с професионални състезатели. Наистина смятам, че се движим в правилната посока, но е необходимо да се свърши още работа, за да станат обученията по лавинна безопасност по-приятни и увлекателни за по-младите поколения.

Като част отАспекти Еп. 01 , разговарях с Форест Шодерет за ролята на медиите за безопасността при лавини и фрийрайд културата. Забелязвате ли промяна? 

Жереми: В наши дни ми се струва, че чистото ски порно се среща все по-рядко. Все още има няколко студиа, които правят такива филми, но хората наистина искат да се почувстват, сякаш са там с вас — искат да видят как сте пътували до Пакистан и каква е била храната. Не винаги ни беше ясно, че трябва да бъдем толкова открити, и това е нещо, което трябваше да обсъдим. Когато излезе първият La Liste и видите как падам и губя едната си ска, хората наистина го харесаха. Именно за това говореха, защото можеха да се припознаят в него. Малко е скучно да гледаш как всичко върви идеално. Интересно е да гледаш как хората се опитват, дори ако в крайна сметка не се получи.

Сам: Преди пет години щяхме да мислим по друг начин. Нямаше да покажем някои от изображенията и историите, които виждате в „La Liste: Everything or Nothing“. За мен като планински водач да видя как линията, по която съм карал, се свлича, след като съм стигнал долу… Това не е непременно добре за репутацията ми, но в крайна сметка това е честната истина за случилото се. И е важно да говорим за това. Знаем, че хората са се вдъхновявали от начина, по който караме. Жереми и аз смятаме, че е важно да покажем, че това не е лесно и че ако нещо се случи, последствията могат да бъдат много тежки.

Забелязахте ли промяна в културата на безопасност, откакто и двамата започнахте? 

Сам: Фрийрайдингът наистина се разви много благодарение на цялата екипировка и комуникациите. Все повече хора карат извънпистово, а инцидентите на човек са по-малко.

Жереми: Съгласен съм. Това ясно личи по начина, по който говорим за този спорт. Това, че имаме по-добра сонда или лопата, защото материалите се развиват, не е основният въпрос. Когато използваш това оборудване, това означава, че вече е станал инцидент. Едно време във фрийрайда имаше известна култура на перчене, но днес вече става дума именно за обучение. Хората са по-информирани, а ние като професионалисти наистина се стараем да повишим нивото на образите и идеите, които представяме. Сега има повече фрийрайдъри, но ако попитате всеки дали има лавинен трансивър, сонда, лопата и раница с въздушна възглавница, отговорът ще бъде „да“ — и това е така, защото съществуват необходимата култура и комуникация.

Животът ви може да изглежда съвсем различен от този на студента или офис служителя, който живее за няколкото ценни почивни дни в планината. Въпреки това, какво бихте казали на човек, който е планирал преход, но когато денят настъпи, условията са ужасни? 

Сам: Не винаги е очевидно, че трябва да кажете „не“, но това, което намираме за полезно, е да имате план Б. Намерете нещо подобно, но в по-безопасна среда, където все още можете да предизвиквате себе си. Не искате да прекарате деня, тествайки границите си във високите планини, когато ви е страх.

Жереми: Бих казал също, че справянето с лошото време и неблагоприятните условия ни подтикна да се насочим към други спортове. Започнахме да летим с парапланер. Сега, ако искаме да опитаме нещо, но видим, че условията не са добри, можем да се спуснем с парапланер и следобед да караме колело. Много по-лесно е, когато имаш и други занимания, които да балансират нещата, и не се вманиачаваш толкова. В крайна сметка не можем да контролираме времето.

Какъв би бил последният ви съвет към човек, който обича да кара ски, но няма възможност да го прави толкова често, колкото вас двамата? 

Йереми: В крайна сметка вие вземате окончателното решение какво ще правите. Но чуждата гледна точка ще ви помогне да прецените по-добре. Аз наистина се вслушвам в обратната връзка и съветите на водачи и планински патрули. Особено ако пътувате до даден район — дори да идвате само от града — не се страхувайте да попитате хората, които живеят в планината, какво е мнението им.

Сам: Добър знак е, когато не се налага да се напъваш прекалено. Когато всичко е срещу теб, може би е напълно нормално да кажеш: „Денят в планината беше страхотен, но сега ще си почина.“ Ще има дни, в които всичко е идеално — динамиката в групата, лавинният бюлетин — това са дните, в които наистина да дадеш всичко от себе си и да създадеш красиви спомени.

Онлайн семинар за безопасност при движение по сняг -Гледайте сега Гледайте истории от лавиноопасен терен вАспекти Еп. 01