История за неуспеха – опитът на Адам Ондра да изкатери маршрут от категория 9a в Куева Негра, Монтанехос
06/2024
@Petr Chodura
Petr Chodura
Adam Ondra
Адам Ондра вероятно е известен като катерача, който успява във всичко. Изключителен талант, който превръща и най-трудните маршрути в нещо лесно и винаги постига успех. И все пак дори Адам Ондра преживява неуспехи. Как се справи с опита си за маршрут от категория 9a в Cueva Negra в Монтанехос и какво ни разкрива това за честността в катеренето и към самия себе си.
Обичам да възприемам катеренето като игра с много ясен резултат. Или изкачваш маршрута, или не. Падаш или не. Може би съществува нещо като „почти успешно преминаване на маршрута“, но дълбоко в себе си знаеш, че само успешното преминаване на маршрута или боулдър проблема има истинско значение. Това е доста различно от много други човешки дейности, при които оценката е предимно субективна. За съжаление, дори при катеренето нещата често не са толкова еднозначни, колкото ми се иска.
При боулдъринга всичко е сравнително ясно, защото екипировката е съвсем проста. Необходими са ти само обувки за катерене. Всяко докосване на земята, осигуряващия или съседните блокове означава, че опитът ти е невалиден. В катераческия жаргон наричаме това „даб“. Но какво да кажем за ситуация, в която докоснеш земята с широката си тениска или с дългата си коса? Повечето хора вероятно биха се съгласили, че това не е даб. Но не всички.
Спортното катерене крие повече етични дилеми и някои от тях са дори по-малко очевидни. Няма да говоря за по-очевидните като наколенки (с книги) и предварително закачане на въжето. Някои маршрути може да бъдат елиминирани, а някои хватки, които са леко встрани от линията, да не са валидни за маршрута, който се опитвате да изкатерите. Един от по-рядко обсъжданите етични въпроси е връщането с катерене надолу до земята, след като сте закачили въжето за първите няколко болта. Тази практика е напълно приемлива в няколко държави, но може да доведе до странни практики като катерене надолу по 20 метра по по-лесен терен, след което на практика да изкатерите по-голямата част от маршрута на горна осигуровка. Според мен, след като напуснете земята, никога не бива да катерите обратно надолу, но винаги можете да се върнете до площадката. Ами ако площадката е на 30 см над земята? Според мен това е приемливо.
«Колкото и горчиво да е хапчето, което трябва да преглътнем. Важно е да бъдем честни, преди всичко със себе си»
Наскоро опитах да изкатеря на онсайт маршрут с трудност 9a в Монтанехос, Испания. Опитът ми вървеше много добре — бях точно под ключовия участък, използвах несигурен колянен клин за почивка и оглеждах движенията в ключовия участък над мен. Точно преди да съм готов да тръгна, отчупих ръба на миниатюрната туфа, на която беше коляното ми, и това вдигна краката ми във въздуха. Все още се държах с ръце и не паднах. Кракът ми обаче леко се оплете във въжето, което спря люлеенето на тялото ми. Сигурен съм, че в тази ситуация нямаше да падна, ако нямах въжето, но щеше да ми се наложи да понеса по-силно люлеене, което щеше да бъде малко по-изморително. Това не беше грешка на осигуряващия, тъй като в системата имаше достатъчно отпуснато въже — просто триенето на въжето през приблизително шест карабинера беше достатъчно, за да ми помогне малко. Почти съм сигурен, че ако това се беше случило на състезание (в такъв случай вероятно нямаше да отчупя хватката, но нека приемем, че се е подхлъзнал кракът ми), съдиите щяха да ми позволят да продължа да катеря и нямаше да има проблем.
Беше очевидно, че трябва да прекратя опита си, макар че можех да обвиня скалата, че се е отчупила. Нямаше да падна, ако въжето не беше там, но за мен въпросът е: "Получих ли някаква помощ?" А отговорът е: "Да, за половин секунда." Колкото и трудно да е това за преглъщане. Важно е да бъдеш честен, най-вече със себе си. Мога да се сетя за други маршрути, при които съпротивлението на въжето е твърде голямо, за да изпълниш определени движения по динамичен начин, тъй като динамичното движение създава замах, който може да е трудно да овладееш, но самото съпротивление на въжето (без да говорим за това, че осигуряващият не ти дава достатъчно хлабина) елиминира замаха.
Всъщност е чудесно, че катеренето по скали е спорт без съдии. Разбира се, сравнително лесно е да мамиш, но това е чудесна възможност да се научим да бъдем честни и справедливи. Иска ми се да вярвам, че светът е такова място — поне в дългосрочен план. Добре е да бъдем честни, макар че в краткосрочен план нещата може да изглеждат иначе. Възползвайте се от тази възможност за учене и не се поддавайте на изкушението да постъпите нечестно следващия път, когато се катерите.
